Една от най-подходящите птици за навлизане в изкуството на соколарството е именно керкенезът.
Керкенезът (Falco tinnunculus) наричан още и черношипа ветрушка е птица от семейство Соколови срещаща се и в България. Размаха на крилете му е около 75 см. Има изявен полов диморфизъм, мъжкия е със сива глава и ръждиви изпъстрени с тъмни петънца криле, а женската еднообразно кафеникава, изпъстрена с по-тъмни петънца.
Разпространение и биотоп
Широко разпространен в Европа, Азия и Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади.
Начин на живот и хранене
Ловува на земята и на открито, като оглежда местността под себе си, задържайки се на едно място във въздуха с бързи трептения на крилете, създава впечатление у наблюдателя, че не прави почти никакво усилие! От тук идва и името му. Ветрушките могат да бъдат разпознати от дълго разстояние, защото никоя друга хищна птица не дебне плячката си, като закачена на конец във въздуха. Единствената птица, която се опитва да имитира дребното соколче е обикновеният мишелов. Когато забележи плячката си, ветрушката започва да се спуска бързо и в последните метри пикира с почти прибрани криле. В размножителния период по време на лов, двойката соколчета се издига реейки се на стотици метри над полето, като това представлява „любовната игра“. Храни се основно с едри скакалци, мишки, гущери, жаби, млади птици, възрастни чучулиги, врабчета и други, които успее да изненада. Най-едрите животни които напада са невестулка, хомяк, кос и пъдпъдък. Понякога се хвърлят от засада от някое дърво или скришно място, много рядко преследват птици в полет и обикновено тези преследвания завършват без успех. Плячката си убиват както повечето соколи-с един удар с клюна във врата.
Размножаване
Гнезди най-често в изоставени гнезда на врани, свраки или други сравнително едри птици, понякога в градовете гнезди по високи сгради, като избира обикновено някои отвор в стена защитен от вятъра. Започва да снася в края на април и май. Яйцата са с ръждив цвят, изпъстрени нагъсто с по-тъмни и много дребни петънца, обикновено 4-5 на брой. Мъти в продължение на 28-30 дни само женската, като мъжкия я храни през това време. Ако не успее да осигури достатъчно храна женската прекъсва мътенето, като това представлява ефективен механизъм за контрол на числеността на популацията в зависимост от наличните хранителни ресурси, т.е. ако в дадения период няма достатъчно храна, малките могат да не оцелеят или ако оцелеят биха увеличили конкуренцията в местната популация за същата храна. Малките се излюпват покрити с бял пух и отворени очи, майката лежи почти непрекъснато над тях и ги топли и защитава първите 7-8 дни, след това следващите 7-8 дни започва да напуска по малко гнездото, като след 15-16 дневна възраст вече не е нужно да ги топли. След този момент и двамата родители се заемат с изхранването на малките. Отначало майката къса парченца от плячката и ги подава на нивото на човката, като малките се хранят спокойно и ритмично. След около месец малките напускат гнездото и родителите им ги хранят в продължение на още един месец. Младите птици са оцветени като женските. Гнездят веднъж годишно.
Допълнителни сведения
В сравнение с повечето от видовете грабливи птици не е силно застрашен от изчезване, но въпреки всичко в последните години се наблюдава спад в числеността му в България и е обявен за защитен вид. Понякога се използва като ловна птица в соколарството, но преди всичко от начинаещи соколари заради ниската му цена и спокоен нрав, но ловните му качества не са много високи и няма силно развит инстинкт да се впусне в преследване на плячката и поради тези причини рядко се използва от опитни соколари.
