Летели в небето над безкрайното Море три сокола. Единият летял отпред, а другите два – отзад. Първият избирал пътя и предвождал другите два, които го следвали. Този, който летял зад дясното крило на първия сокол, стискал в клюна си сноп класове, пълни със зърно, и гледал нагоре към Небето. Другият – този, който летял зад лявото крило – стискал в клюна си буца суха земя и гледал надолу към дълбините на Морето. Първият сокол бил Прародителят на всичко – бог Род, вторият сокол бил светлият Белобог, а третият сокол – мрачният Чернобог. Дълго летели трите сокола, но изведнъж Чернобог отронил от клюна си буцата земя, която полетяла към бездънното Море и вълните я погълнали. Тогава, по волята на бог Род, той се превърнал в сива патица и се гмурнал чак до дъното на развълнуваното Море, взел буцата пръст, издигнал я над вълните и бог Род я превърнал в остров. По негова воля всред острова се издигнала чак до Небето висока бяла Планина, а на върха ѝ израснал грамаден Дъб. Около планината обикаляли Слънцето и Луната и от едната страна било Ден, а от другата – Нощ.
След като направил всичко това, бог Род-Соколът кацнал на върха на величествения Дъб и тогава настъпило време да действа Белобог. В миг той се превърнал във величествен Орел, стрелнал се високо, високо в Небесата и хвърлил от високо житните зърна. Зърната паднали в плодната земя и ден след ден за тях започнал да се грижи Ярило. Тогава бог Род заповядал на Белобог и Чернобог да дарят с душа всички същества на Земята. Дал им той вълшебен чук и заповядал да удрят с него по Камъка, който лежал на върха на Планината, в подножието на величествения Дъб. Белобог и Чернобог се превърнали в могъщи великани и започнали да удрят със все сила по Камъка. Заудрял с вълшебния чук Белобог и на всички страни се разлетели живи искри, блестящи като злато. След него Чернобог заудрял с вълшебния чук и в същия миг излетели черни врани и пълзящи змии. От този момент душите на живеещите според законите на Правдата приличали на златните искри, а на тези, които живеели според Кривдата – душите им били като черните врани и пълзящите змии.
Текстът е под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
