В рамките на едва няколко седмици две събития на международната сцена подчертаха ключовата роля на соколарството в съвременния природозащитен и културен диалог.
На 71-вото Общо събрание на Международния съвет за опазване на дивеча и дивата природа (CIC) в Доха и по време на ADIHEX 2025 в Абу Даби, лидерите на глобалните организации CIC и Международната асоциация за соколарство (IAF) очертаха общи приоритети за бъдещето на традицията, която свързва култура, наука и екология.
Соколарството в центъра на 71-вото Общо събрание на CIC
На 26 април 2025 г. в Доха, Катар, вторият ден от Общото събрание на CIC премина под всеобхватната тема „Медиация“, поставяйки акцент върху ролята на културните традиции в опазването на природата. Сутрешната програма беше изцяло посветена на соколарството. То е признато от ЮНЕСКО нематериално културно наследство и убедителен пример за опазване, водено от културата. Д-р Антье Катрин Беднарек откри сесията, последвана от Марк Ъптън, президент на IAF, който припомни историческото сътрудничество между двете организации:
„Соколарството ни учи как да живеем с природата, а не отделно от нея. В един разделен свят то предлага приемственост, уважение и споделена отговорност.“
Изказвания направиха и Юсуф Ибрахим Ал Хамар от Министерството на околната среда и изменението на климата на Катар, както и Н. Пр. Маджед Али Ал Мансури от Клуба на соколарите на Емирствата. Те подчертаха лидерството на страните от Персийския залив в опазването на соколарството и неговата роля като инструмент за обществено ангажиране. Кулминация на сесията стана подписването на обновен Меморандум за разбирателство между CIC и Клуба на соколарите на Емирствата, поставящ основа за засилено сътрудничество между регионите и секторите. Следващите презентации на д-р Франсис Бюнер (CIC) и д-р Доминик Фишер (Европейска асоциация на ветеринарните лекари по птици) показаха как соколарите, учените и ветеринарите работят съвместно в рамките на подхода „Едно здраве“ – за опазване на биоразнообразието и превенция на зоонозни заболявания. Панелна дискусия с участието на Ъптън, Фишер, Бюнер и Даниела Фанзой разгледа ролята на културната устойчивост, образованието. Както и занаятчийството в запазването на традициите.
„Соколарството не е просто наследство – то е жив израз на хармонията между хората и природата,“ подчерта д-р Беднарек.
Сесията завърши с демонстрация на живо от катарското дружество „Ал-Ганас“. Тя позволи на делегатите да се докоснат до изкуството и философията на соколарството.
Общо събрание на CIC: нови резолюции и стратегическа визия
Следобед членовете на CIC приеха ключови решения за бъдещето на организацията. Сред тях – резолюции за насърчаване на икономиката, основана на дивата природа. Както и потвърждаване на ангажимента към соколарството като инструмент за образование и културна дипломация.
Историческа промяна бе одобряването на членство за поднационални власти и частни предприятия, като провинция Алберта, Канада, стана първият нов член от този тип. Денят завърши с церемония по награждаване на природозащитни постижения, на която Национален парк „Де Хоге Велуве“ (Нидерландия) получи престижната награда „Франсоа Едмон-Блан“, а Анастасия Матвиенко бе отличена с „Младо мнение“ за своето изследване върху човешко-дивата коегзистенция в Украйна.
Срещата в Абу Даби: визията на Марк Ъптън за бъдещето на соколарството
Няколко дни по-късно, по време на ADIHEX 2025 в Абу Даби, делегация на CIC се срещна с Марк Ъптън, избран единодушно за президент на IAF през 2024 г. и поел поста в началото на 2025 г. Ъптън очерта своите приоритети за организацията, споделяйки истории за успехи и предизвикателства в опазването на природата. Той изтъкна възстановяването на сокола скитник като едно от най-големите постижения на соколарите през последния век:
„В ранните дни единствено соколарите вършеха работата – те развиваха техники за развъждане в плен, бореха се за забраната на DDT и буквално спасиха вида.“
Той подчерта, че най-сериозното предизвикателство пред соколарството днес е намаляването на видовете плячка и деградацията на местообитанията:
„Можем да устоим на натиска на неправителствени организации и дори правителства, но как да продължим със соколарството, ако няма плячка за лов?“
Ъптън отбеляза и положителните социални промени в света на соколарството, включително нарастващото участие на жените и младите хора:
„Жените имат изключителна емпатия към соколите – те ги обучават с внимание и чувствителност. А ние трябва да вдъхновим повече млади хора да се присъединят.“
Сътрудничеството между IAF и CIC – нов етап
Ъптън изрази увереност, че IAF и CIC ще задълбочат партньорството си в международните политически форуми:
„Някои от нашите амбиции се припокриват напълно. CIC има глас в CITES, CBD и CMS, а ние в IUCN и Бернската конвенция. Заедно можем да постигнем повече.“
Той сподели и своите лични връзки с традицията на Персийския залив, разказвайки как баща му е бил сред първите западни соколари, ловували с покойния шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян – основател на Обединените арабски емирства.
„Израснах с уважение към арабската традиция и виждам своята роля като мост между културите – европейска и арабска. Именно затова съм горд да представлявам всички соколари по света.“
Ъптън завърши с послание за бъдещето:
„Нашата мисия е да запазим соколарството живо – така че следващите поколения да могат да изпитат същата връзка с природата, която ни вдъхновява и днес.“
Събитията в Доха и Абу Даби показаха ясно, че соколарството не е просто културно наследство, а глобално движение за опазване, образование и сътрудничество.
Обединявайки традиция и иновация, CIC и IAF продължават да изграждат мостове между народи, екосистеми и поколения – доказвайки, че диалогът между култура и природа остава ключът към устойчивото бъдеще.
Напоследък оценяването на соколарството нараства, а световните ловни и природозащитни организации все по-често включват темата в своите дискусии и стратегии. Въпросът дали ловът и практикуването на соколарство ще бъдат разрешени в България остава отворен, но Българският соколарски съюз активно работи за легализацията и признанието на тази традиция у нас. Подобни усилия показват, че соколарството не е само наследство и спорт . То е и важен инструмент за опазване на природата, образование и културна приемственост.
Текстът е под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
