Фридрих II фон Хоенщауфен е сред най-необикновените владетели на Средновековието.
Той е император на Свещената Римска империя и крал на Сицилия. Управлява през XIII век. Историците го определят като ранен ренесансов ум в епоха на догми и войни. Фридрих владеел до девет езика. Поддържал контакти с водещи учени и философи. Сред тях са Фибоначи, Тома Аквински и Франциск от Асизи. През 1224 г. основава Университета в Неапол, който съществува и днес.
Владетел в конфликт с папството
Фридрих II е известен с толерантното си отношение към исляма и юдаизма. Той е силно повлиян от арабската наука и култура. От там става и страстен соколар. Това го изправя срещу папа Григорий IX. Императорът е два пъти отлъчен от църквата и обявен за враг на християнството. Въпреки натиска Фридрих води кръстоносен поход без битки. През 1229 г. той си връща Йерусалим чрез дипломация. Това е безпрецедентен акт за епохата и задълбочава конфликта с Рим.
Законодател и учен
Сред най-важните му постижения са „Конституциите от Мелфи“. Те създават централизирана правна система. Законите оказват влияние в Европа векове наред. През 1248 г. Фридрих II завършва „Изкуството на соколарството“. Трудът е считан за основополагащ в соколарството и естествената история. В него владетелят описва подробно анатомията и поведението на птиците. Много стари митове са опровергани чрез наблюдение и опит. Фридрих II умира през 1250 г. Наследството му остава актуално. Той е пример за владетел, който съчетава власт, наука и разум.
Текстът е под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
