Кан Маламир е владетел на Първата българска държава в началото на IX век. Той е най-малкият син на хан Омуртаг и идва на власт като млад владетел, при когото голяма роля изиграва опитният кавхан (регент/съветник) Исбул. Основните сведения за него идват от средновековни надписи и по-късни хроники. Съвременната научна синтеза е оскъдна, но стабилна по важните пунктове. Маламир води България през сложен период на външни конфликти и религиозни напрежения.
Въпреки тежестта на държавните дела, според предания и по-късни описания хан Маламир намирал време за любимото си занимание – ловът с хищна птица. Заради щастието, което му е носило той го практикувал почти всеки ден.
В соколарските среди често се среща образът на „хановете със соколи“ – и това не е случайно
Ловът с грабливи птици е вековна традиция сред много степни народи, а хищната птица е символ на власт, проницателност и ловна доблест.
>Сред елитите на Централна и Източна Азия – конни народи, близки по култура и обичаи до древните българи – ловът с ястреби, соколи и орли е бил не само престиж, но и ритуал, израз на връзката между човека и природата.
Практиките на лов с грабливи птици са били дълбоко вкоренени в традициите на българските общества. Смелостта на ловеца, бързината на коня, сработването с кучето и точността на птицата се възприемали като едно цяло.
В този контекст не е изненадващо, че и в образа на кан Маламир често присъства сокол. Птицата била символ на благородство и сила. Макар историческите извори да не дават преки доказателства, традицията и легендите му приписват дълбока обич към хищните птици и към лова. Може би единственото му истинско бягство от тежестта на владетелските задължения.
В българските земи и съседните региони образът на сокола и орела често се използва в хералдиката – по гербове, тамги и печати. Затова не е чудно, че по-късните художници и летописци изобразяват Маламир със сокол на ръката – като олицетворение на владетелската сила, проницателността и връзката между човека и природата.
Текстът е под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
