Употребата на пестициди в земеделието винаги е била чувствителна тема за природозащитниците и соколарската общност. Историята показва, че дори един широко разпространен препарат може да доведе до екологична катастрофа с дългосрочни последици. Такъв е случаят с DDT – инсектицид, използван масово в средата на XX век, който причинява тежък срив в популациите на много хищни птици, включително и на емблематичния сокол скитник.
Историческата криза със сокола скитник в Германия и по света
През 60–70-те години соколът скитник (Falco peregrinus) в Германия се изправя пред почти пълно изчезване. При изследвания на гнезда става ясно, че яйцата имат необичайно тънки и чупливи черупки. Много от тях се пропукват още по време на мътене. Цели поколения соколи не успяват да се излюпят.
Причината е натрупването на DDE – основният метаболит на DDT – в телата на соколите. Грабливите птици поемат токсина чрез храната си: дребни птици, гризачи и насекоми, които вече са натрупали химикала. DDE/DDT нарушава калциевия метаболизъм, води до изтъняване на яйчните черупки и почти унищожава репродуктивния успех на вида.
Това е един от най-известните и драматични примери за екологичен срив, причинен от пестициди.
Възстановяването – пример за огромните усилия на соколари и природозащитници
След забраната на DDT в Западна Европа започва дълъг процес на възстановяване. Соколарите имат ключова роля: чрез развъдни центрове, инкубационни програми, контролирано освобождаване и мониторинг, популацията на сокола скитник постепенно се възстановява.
Този успех е показателен – когато се отстрани източникът на замърсяване и се приложат научно обосновани методи за подпомагане на вида, природата успява да се възстанови. Но този успех е и предупреждение: подобни кризи могат да се повторят, ако отново се разчита на токсични химикали.
Друг силен и показателен пример за вредата от токсичните вещества идва от Азия. В края на XX век ветеринарният препарат диклофенак, използван масово при селскостопански животни, причинява една от най-тежките екологични катастрофи, регистрирани при дивите птици. Лешоядите в Индия и Пакистан, хранещи се с трупове на мъртви животни, поглъщат остатъчни количества от лекарството. Дори минимални дози водят до остра бъбречна недостатъчност и бърза смърт.
В периода 1990–2007 г. популациите на три вида азиатски лешояди намаляват с над 95%. Това е едно от най-драстичните изчезвания на гръбначни животни в световната история.
Макар често подценявани, лешоядите имат ключова роля в природата. Те унищожават мърша и така ограничават разпространението на опасни заболявания като салмонела, бруцелоза, антракс и тетанус. Изчезването на лешоядите води до натрупване на мъртви животни, повече болести и сериозни екологични и здравни рискове за дивеча, домашните животни и хората.
След забраната на диклофенака численостите започват постепенно да се стабилизират. Възстановяването обаче е бавно и трудно, защото лешоядите се размножават слабо и всяка загуба на индивид е критична за оцеляването на вида.
Защо темата е актуална днес
Макар DDT да е забранен, други пестициди и родентициди все още създават риск за хищните птици. Някои препарати от ново поколение се натрупват в тъканите на дребните животни и причиняват вторично отравяне при големи хищници, включително соколи, ястреби и орли.
Това прави информираността и прилагането на природосъобразни земеделски практики по-важни от всякога.
„Наръчник за добри земеделски практики“ – инструмент за опазване на соколите
В рамките на проекта „Живот за сокола“ бе издаден „Наръчник за добри земеделски практики“ – ценен ресурс както за земеделците, така и за всички, които се интересуват от опазване на природата. Наръчникът предлага изпитани и ефективни решения, които намаляват риска от натравяне на диви животни и подпомагат биоразнообразието:
-
ограничаване на токсичните пестициди и родентициди;
-
използване на биологичен контрол чрез естествени хищници;
-
прилагане на сеитбооборот и междинни култури;
-
опазване на местообитанията около обработваемите площи;
-
стимули за преминаване към природосъобразни методи, подкрепени от европейски програми.
Тези практики са доказано по-успешни в дългосрочен план от химическите препарати и създават здрави, стабилни екосистеми – нещо, от което и земеделците, и природата печелят.
Изводът за соколарската общност
Кризата с DDT и почти пълното изчезване на сокола скитник в Германия остава едно от най-важните предупреждения в историята на опазването на грабливите птици. Тя показва, че отровите не засягат само вредителите, а цялата хранителна верига.
Прилагането на природосъобразни земеделски практики е ключово за опазване на соколите, техните местообитания и бъдещето на традициите в соколарството.
Текстът и снимките са под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост са на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.