Полярната сова вече е официално обявена за регионално изчезнал вид в Швеция. Това е първият случай от две десетилетия, в който страната губи птица от своята фауна.
Снежнобялата сова е една от най-големите в света. Тя впечатлява с грациозността си, умението да оцелява в екстремни арктически условия и уникалните си ловни способности. Обичайно гнезди в северните части на Арктика и следва числеността на лемингите – основната си храна. При изобилие на гризачи част от популацията мигрира на юг. Тя достига и до планинските райони на Швеция, но се появява рядко и нередовно.
Животът на полярната сова никога не е бил лесен. През XIX век хиляди птици са убивани за препариране. Яйца и възрастни птици са събирани за храна. Днес глобалната популация е между 14 000 и 28 000 екземпляра. Международният съюз за опазване на природата (IUCN) класифицира вида като уязвим.
В Швеция полярните сови са гнездили нередовно през вековете. През 70-те години на XX век стотици двойки отглеждали малките си в планините. Те се смятали за символ на северната дивота. След 2015 г. няма доказателства за размножаване. През есента на 2025 г. видът е официално обявен за регионално изчезнал.
Причини за упадъка
Климатичните промени са основен фактор. По-топлите зими разрушават снежните тунели на лемингите – ключовата храна на совите. Загубата на местообитания заради строителство, обезлесяване и разширяване на инфраструктурата допълнително влошава ситуацията.
Соколарите също са разтревожени
Български соколарски съюз следи ситуацията внимателно. Полярната сова се използва от много години в соколарството, тя е ценена за красотата и уникалните си поведенчески особености. Соколарите подчертават, че усилията за опазване на хищните птици трябва да бъдат съвместни – с ловни и природозащитни организации.
Чрез възстановяване на местообитания, залесяване и програми за реинтродукция, соколарите активно подпомагат връщането на редки и застрашени видове в природата.
Полярната сова е изключително приспособима. Тя може да чува плячка под снега и да се гмурка през снежната покривка, за да я улови. Камуфлажното ѝ оцветяване я прави почти невидима в арктическите пейзажи. Загубата на вида е сигнал за бързите промени в арктическите екосистеми и необходимостта от целенасочени природозащитни действия.
Все още има надежда
Стартиращите проекти за реинтродукция и усилията на ловните организации, природозащитните сдружения и соколарите могат да върнат полярната сова в Швеция. Тези инициативи дават шанс на вида за втори живот и показват как традиции като соколарството могат да се съчетаят с модерни природозащитни действия.