Девет лешояда са открити мъртви в Национален парк „Централен Балкан“. Сред загиналите е и Боев – първият брадат лешояд, освободен в България в рамките на програмата за възстановяване на вида. Случаят е поредното тежко посегателство срещу хищните птици и дивата природа у нас.
На 18 август екипи на терен откриват първите мъртви птици в района на Национален парк „Централен Балкан“. Сигналът идва след тревожни данни от сателитния предавател на Боев. При последвалото обследване са намерени мъртви черни и белоглави лешояди, както и брадатият лешояд Боев. В района е открит и мъртъв гарван. По-късно броят на загиналите лешояди достига девет.
Подозрения за отровна примамка
Птиците са намерени в близост до труп на едър рогат добитък. Именно това насочва разследването към версията за използвана отровна примамка. На терена са работили екипи на Национален парк „Централен Балкан“, Българското дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани“, Министерство на околната среда и водите, ИАГ, полиция и други институции. Използвани са дрон с термокамера и специално обучено куче за откриване на отрови.
Предстои резултатите от токсикологичните изследвания да дадат окончателен отговор за причината за смъртта на птиците. Пробите се изпращат за изследване в специализирани лаборатории.
Загубата на Боев е особено тежка
Сред загиналите е брадатият лешояд Боев. Птицата е дарение от Чехия и е освободена през май 2025 г. в района на Природен парк „Сините камъни“. Боев е първият брадат лешояд, пуснат на свобода у нас в рамките на усилията за възстановяване на вида. Ние също бяхме на грандиозното събитие в резерват “ Сините камъни“ и с радост гледахме как тези уникални птици се освпбождават.
Само за няколко месеца брадатият лешояд Боев изминава над 14 000 километра, преминавайки през осем европейски държави, преди да се завърне в България. Благодарение на поставения сателитен предавател специалистите са могли да проследяват движението му. Именно сигналът от предавателя е помогнал да бъде установено, че птицата е неподвижна и вероятно е в беда. Птицата се е завърнала в България на 13 август. Само няколко дни по-късно е открит мъртъв в „Централен Балкан“.
Това е тежък удар за програмата за възстановяване на брадатия лешояд в България.
Отровите са една от най-сериозните заплахи
Незаконното използване на отровни примамки представлява сериозна опасност за хищните и мършоядните птици Лешоядите могат да се окажат жертви не само на директно поставена отрова. Те се хранят с мъртви животни и могат да погълнат токсично вещество заедно с отровен труп. Така една единствена примамка може да причини смъртта на няколко птици.
Проблемът е познат от години. Националният план за действие срещу употребата на отрови посочва отравянето като една от основните заплахи за лешоядите в България. Използването на отрови е било и сред причините за изчезването на брадатия лешояд от Балканския полуостров.
Когато губим една птица, губим много повече
За соколарите и всички хора, които работят с хищни птици, опазването на дивите популации не е абстрактна кауза. Хищните птици са важна част от природните екосистеми. Лешоядите имат своя специфична роля в тях, като се хранят с мърша и допринасят за естественото преработване на органичните остатъци.
Затова смъртта на девет лешояда не е просто статистика. Това е загуба за природата и за усилията на десетки хора и организации, които години наред работят за възстановяването и опазването на тези видове.
Боев трябваше да бъде началото, а не краят
Историята на Боев трябваше да бъде история за завръщането на един от най-впечатляващите представители на европейската фауна. Вместо това тя се превърна в поредното предупреждение колко уязвими са дивите животни, когато незаконните практики остават без последствия. Случаят трябва да бъде разследван докрай.
Необходимо е да бъде установено какво е причинило смъртта на птиците, откъде е дошла отровата и кой е поставил примамката, ако тази версия бъде потвърдена. Защото опазването на хищните птици не приключва с тяхното освобождаване в природата. То продължава с това да осигурим среда, в която те могат да оцелеят.
Български соколарски съюз изразява своята тревога от случилото се и подкрепя усилията за установяване на причините и отговорните за тази тежка загуба.
Боев трябваше да лети над българските планини. Именно затова неговата история не бива да бъде забравена.
Текстът и изображенията са под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост са на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
