Тази година имахме привилегията да участваме в 57-ото Общо събрание на IAF в Словакия – събитие, което събра соколари от цял свят. Българският соколарски съюз бе част от това невероятно пътуване, като председателят ни Анани Любенов и PR-ът на БСС Радост Филипова бяха официално поканени. Още в самото начало програмата ни поднесе незабравима изненада – посещението на първото училище в света, в което соколарството е част от учебната програма.
Истинският „Хогуъртс“ на Словакия
Училището „ZŠ s MŠ M. Hella Štiavnické Bane“ е място, което трудно може да се опише с една дума. Магия. Това е най-точното.
Открихме стара сграда, възродена с много любов. Ремонтът е направен от учители, родители и самите деца. Всяка стая носи дух, грижа и въображение. Място, което те кара да вярваш, че когато има общност и мечта – чудеса се случват.
Още при влизането усетихме тръпки. Децата ни посрещнаха с усмивки, въпроси и искрено любопитство. Техният ентусиазъм е заразителен. Това училище просто… живее!
Стаите за занятия
В стаята по ботаника и природни науки ни очакваше мини джунгла. Малки маймунки обикаляха около нас очаквайки някой да им даде нещо за хапване или да ги погали. Аквариуми с риби кои и скатове, които спокойно си плуваха и децата храниха по специален режим.
И голям очилат кайман на име Хела – едно от „училищните деца“, както с усмивка ни казаха. Децата се грижат за него ежедневно. Спокойно. Уверено. С уважение. Хищника бе така спокоен в тяхното присъствие, че всички ние изпитвахме още по-голямо уважение към тези учители и ученици.
Трудно е да разбереш колко необикновено е това, докато не го видиш с очите си.
Класната стая по соколарство – свят на мечти и пернати учители
Следващата спирка бе класната стая по соколарство. Сякаш всички мечтаехме да я видим, защото само за нея говорихме. Място, в което всяко дете би се влюбило. Етажерки с екипировка, пера и черупки от яйца – прилежно надписани, за да се знае от коя птица са. Проекти, изработени от учениците стояха по стените и показваха колко много старание са вложили. Истории за соколарството, разказани през очите на деца, които живеят с тази традиция.
И един весел папагал, който явно е „асистент учител“, защото оживява всеки урок. Отглеждан също с много любов, тази различна птица бе намерила мястото си сред множеството деца.
Волиерите – място, където децата растат и поемат отговорност
Навън ни посрещнаха волиерите с хищните птици. Те са изградени от самите ученици и учители. По график всяко дете се грижи за птиците – храни ги, почиства, тренира. Всички бяхме изумени как всяко дете си имаше лична ръкавица и соколарска чанта с табелки с имената им! Графикът бе много прецизно нареден. Всеки имаше задължения и ги приемаше изключително отговорно! Прави впечатление колко спокоен, подреден и осъзнат е този процес.
Учителите ни споделиха, че една от най-подходящите птици за млади соколари е обикновеният мишелов – вид, който често бива подценяван. Тук той е любимец. Не случайно. След него се нареждаха мишеловите на Харис, совите, соколите и орлите.
Демонстрации, които ни оставиха без думи
Учениците – от детската градина до 12. клас – ни показаха как минава една тяхна тренировка. И повярвайте, това беше спектакъл:
-
степен орел
-
американски белоглав орел
-
африкански сови
-
бухал
-
ловен сокол
-
мишелови на Харис
-
обикновени мишелови
Работеха със спокойствие, с концентрация, със зрялост, която рядко се вижда дори при възрастни. Ние стояхме и гледахме… с възхищение.
Деца, които отглеждат бъдещето на редките видове
След демонстрацията няколко от по-големите ученици ни разказаха за една от най-отговорните им задачи – развъждането на редки хищни птици по международни програми. С Китай, Англия, Монголия, Чехия.
Там се грижат за скални орли, ловни соколи, степни орли и други редки видове.
Част от птиците стават част от соколарска практика. Други се връщат в природата.
Най-силният момент?
Да видиш 13–14-годишни деца, които знаят как се оплождат хищни птици, как се гледат малките, как се следи развитието им. И го правят с отговорност, която ни остави без думи.
Тези деца са бъдещите пазители на природата. И ние го видяхме ясно.
Официални гости и изключителна атмосфера
Събитието включваше речи от представител на ЮНЕСКО и министъра на младежта и спорта на Словакия.
Музикалните паралелки на училището поднесоха танци и изпълнения, които създадоха празнично настроение.
Дисциплина. Талант. Амбиция. Желание да учат. Желание да променят света около себе си. Ние бяхме впечатлени от всичко това.
Интересни гости бяха и няколко човека със мишелови на Харис от затвора, които разказаха, че тези птици им помагат да са с добро поведение и да намалят присъдите им. Хищните птици са отлични лечители на справянето с гнева и това да се научим да бъдем по-търпеливи.
Следващите ни спирки – Банска Штявница и Свети Антон
Денят завърши с вкусен обяд и отпътувахме към следващата дестинация.
Скоро ще разкажем и за тях. Но Стиавницке Бане… ще остане в сърцата ни завинаги.
Текстът и снимките са под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
