Храненето на хищните птици е в основата на тяхното здраве, поведение и работоспособност. Това важи еднакво за всички видове орли, соколи, ястреби, сови и др. В практиката често се среща опростен подход, при който птиците се хранят предимно с чисто месо. Макар това да изглежда удобно, то не отразява естествените нужди на тези животни. В дългосрочен план подобно хранене води до дефицити и здравословни проблеми.
В природата хищните птици имат право на избор, като избират отделни части от плячката. Те консумират животното, както те преценят за добре – костите, козината или перата и вътрешностите. Именно тази цялостност на храната осигурява балансиран прием на хранителни вещества. Освен протеин, птицата получава калций от костите, микроелементи от вътрешностите и необходимите баластни компоненти от козината и перата.
Един от най-важните процеси, свързани с този тип хранене, е образуването на погадки
Това са компактни образувания от несмлени части, които птицата изхвърля по естествен път. В тях се съдържат кости, козина или пера. Образуването на редовни и добре оформени погадки е признак за правилно функционираща храносмилателна система. Когато птицата се храни само с чисто месо, този процес се нарушава. Липсата на погадки често е първият сигнал, че нещо в храненето не е наред.
Практиката, споделяна и в множество международни соколарски форуми, показва ясно, че храненето с цяла плячка е стандарт при отглеждане на здрави и работещи птици. Най-често използваните храни са мишки, плъхове, зайци, дребен дивеч ( като при някои птици от по-едрите видове: орли, ястреби, бухали, полярни и северни сови се хранят и с месо от хищници: чакали, лисици и др.) и дори еднодневни пиленца. Цялото това разнообразие трябва да се предлага с кожа, козина, пера и пух. Именно тези елементи правят храната пълноценна и близка до естествената. Различните видове храна също имат значение, тъй като и хищните птици имат вкусови предпочитания. Освен това разнообразието осигурява по-пълен спектър от хранителни вещества и предпазва от едностранни дефицити.
При някои видове, като керкенезите и част от совите, хранителните нужди са още по-специфични. В природата те често ловуват и насекоми. Щурци, скакалци и различни бръмбари заемат важна част от менюто им. Тези храни осигуряват ценни микроелементи и допълнителен протеин. При липсата им може да се стигне до недостиг на важни вещества, особено при по-дребните видове.
Не бива да се подценява и връзката между храненето и поведението на птицата по време на тренировки и лов
В практиката често се допускат сериозни грешки, когато на птицата се отнеме току-що уловена, топла и „жива“ като усещане плячка, и се замени със студено, безвкусно или престояло месо. Това може да доведе до загуба на мотивация и нежелание за работа. Поради тази причина е желателно в соколарските дисаги винаги да има прясно месо с подходяща температура, което да бъде достойна награда.
Друг съществен аспект от правилното хранене е контролът на теглото
Всеки соколар трябва да следи грамажа на птицата редовно. Теглото е най-надеждният показател за състоянието на птицата. То позволява да се направи точна преценка дали тя е във форма, дали получава достатъчно храна и дали е готова за работа. Разчитането само на външен вид често е подвеждащо, особено при неопитните соколари.
В соколарството съществува остаряло схващане, че гладната птица е по-послушна. Тази идея не само е погрешна, но и вредна. Хищната птица може да се сравни със спортист. За да лети, да ловува и да реагира адекватно, тя се нуждае от енергия. Гладуването води до отслабване, загуба на концентрация и повишен риск от заболявания. Птица, която е в добро телесно състояние и получава качествена храна, работи по-стабилно и предсказуемо.
Важно е да се прави разлика между контролирано поддържане на работно тегло и реално гладуване
Целта не е птицата да бъде лишена от храна, а да бъде в най-добрата си психо-физическа форма. Това се постига чрез балансирано хранене, разнообразие и постоянен контрол. Разнообразната диета, базирана на цяла плячка, е в основата на доброто соколарство. Тя подпомага храносмилането, осигурява всички необходими хранителни вещества и поддържа птицата в отлично състояние. Всеки соколар, независимо дали е начинаещ или опитен, трябва да разбира значението на този принцип и да го прилага последователно.
Здравата птица не е случайност – тя е резултат от правилни грижи, знания и постоянство!
Текстът е под авторска закрила съгласно Закона за авторското право и сродните му права. Собственост е на Български соколарски съюз. Всяко възпроизвеждане, копиране или разпространение без писмено съгласие е нарушение и подлежи на съдебна отговорност.
